Община Хайредин - официален сайт

Екология

Още с появата си на нашата планета Homo sapiens е започнал своето неосъзнато съжителство със заобикалящата го природна среда. Нуждите на първобитния човек са били минимални и тяхното задоволяване не е изисквало активно вмешателство в природните ресурси и закономерност. Постепенно с активното разрастване на човешката популация и развиване интелекта на индивидите все по – често нуждите от храна, облекло и социалния статус на новите общества е налагал активно използване на наличните възстановими и невъзстановими природни ресурси.


Днес общуването с природата трябва да ни прави по – отговорни, по – толерантни, по – общителни и същевременно непримирими към случаите, свързани с разрушаване на вече изграденото, със замърсяванията на околната среда и унищожаването на ценни растителни видове, незаконната сеч и т.н.


Проблемите, свързани с опазването на околната среда, природното и културно наследство и устойчивото развитие на общността са особено актуални в селските райони.


Основен екологичен проблем на територията на Община Хайредин е отлагането и третирането на битови и твърди строителни отпадъци на нерегламентирани сметища, както и липсата на организирано сметосъбиране и сметоизвозване. В общината е разработен проект за сметосъбиране, който е внесен в Министерството на околната среда и водите. Източник на финансиране е ПУДОС (Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда). Предвижда се обхващане на всички населени места в системата за организирано сметосъбиране и сметоизвозване.


Целта ни е да превърнем Община Хайредин в приятно място за живеене и отдих, с модерна общинска администрация и лесен достъп до основните публични услуги. С чиста околна среда, добри комуникации, бързи и удобни транспортни връзки с близките градски центрове, с пристанищата на река Дунав и със столицата.
За това трябва да повишим екосъзнанието, екообразованието и екокултурата на хората от общината, като формираме у тях знания и умения за опазване и защита на природата в родния край.


Златията
Науката обяснява: златията е географска дума, наименование, понятие. Нейният релеф се характеризира с лек наклон на изток. Има асиметрични долини и особени вододелни височини. Плоските и заоблени била на височините се наричат златии. Добре изразени единствено между реките Цибрица и Огоста. Тази хълмиста равнина науката география назовава Златията. Прочута е със своите плодородни черноземни почви.
Равна и плодородна е Златията, която се оглежда във водите на реките Дунав, Цибрица и Огоста. Има богато историческо минало. Тук са живели траки, римляни, славяни, прабългари… Тук са димели огньовете на първите заселници в родния край…
Много предания и легенди има за Златията, които народната памет и до днес пази. Сред нашето поле широко живяла някога баба Злата, с двама сина – левенти. Имала имане голямо и кладенец чуден. Този кладенец се намира насред Златията, на равно разстояние между Козлодуй, Бъзовец и Махалите.
Една нощ били нападнати от разбойници. Тогава тя незабелязано скрила златното съкровище в герана – спуснала го и го покрила с овнешки руна. Спасила златото, но себе си не успяла. Синът й Петър бил настигнат от разбойниците в сегашното землище на село Разград и погубен в местността, която и сега носи неговото име „Петрово гробище”. Другият й син изчезнал из трънаци и орляци. Дивното поле и геранът били мълчаливите свидетели на това и много други издевателства през поганското време… Хората ги тачели. Замята нарекли Златия, а герана – на баба Злата.
Затуй Златията е земя позлатена – плодородна, богата.

Натура 2000 включва специални защитени райони, опрделени от страните – членки на Европийския съюз, съгласно Директивата за запазване на природните местообитания и Директивата за защита на дивите птици. “Златията” е защитена зона за опазване на дивите птици с идентификационен код BG0002009. Защитената зона е разположена в землищата на с.Бутан, с.Гложене, гр.Козлодуй, с.Крива бара и с.Хърлец, общ.Козлодуй, обл.Враца, с.Манастирище, с.Михайлово и с.Хайредин, общ.Хайредин, обл.Враца, с.Софрониево, общ.Мизия, обл.Враца, с.Бъзовец, гр.Вълчедръм, с.Горни Цибър, с.Златия, с.Разград и с.Септемврийци, общ.Вълчедръм, обл.Монтана. Общата площ 434 987.345 дка. Предмет на опазване в защитена зона “Златията” са следните видове птици:
Видове по чл. 6, ал. 1, т. 4 Видове по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за биологичното разнообразие: Голям воден бик /Botaurus stellaris/, Малък воден бик /Ixobrychus minutus/, Малка бяла чапла /Egretta garzetta/, Червена чапла /Ardea purpurea/, Бял щъркел /Ciconia ciconia/, Осояд /Pernis apivorus/, Черна каня /Milvus migrans/, Орел змияр /Circaetus gallicus/, Тръстиков блатар /Circus aeruginosus/, Полски блатар /Circus cyaneus/, Степен блатар /Circus macrourus/, Ливаден блатар /Circus pygargus/, Малък креслив орел /Aquila pomarina/, Късопръст ястреб /Accipiter brevipes/, Белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, Вечерна ветрушка /Falco vespertinus/, Малък сокол /Falco columbarius/, Сoкол скитник /Falco peregrinus/, Сив жерав /Grus grus/, Дропла /Otis tarda/, Кoзодой /Caprimulgus europaeus/, Земеродно рибарче /Alcedo atthis/, Синявица /Coracias garrulus/, Сив кълвач /Picus canus/, Сирийски пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/, Дебелоклюна чучулига /Melanocorypha calandra/, Късопръста чучулига /Calandrella brachydactyla/, Горска чучулига /Lullula arborea/, Полска бъбрица /Anthus campestris/, Червеногърба сврачка /Lanius collurio/, Черночела сврачка /Lanius minor/, Ястребогушо коприварче /Sylvia nisoria/, Градинска овесарка /Emberiza hortulana/.
Видове по чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за биологичното разнообразие:
Малък гмурец /Tachybaptus ruficollis/, Голям гмурец /Podiceps cristatus/, Черногуш гмурец /Podiceps nigricollis/, Голям корморан /Phalacrocorax carbo/, Сива чапла /Ardea cinerea/, Зеленоглава патица /Anas platyrhynchos/, Лятно бърне /Anas querquedula/, Малък ястреб /Accipiter nisus/, Обикновен мишелов /Buteo buteo/, Черношипа ветрушка (Керкенез) /Falco tinnunculus/, Сoкол орко /Falco subbuteo/, Вoден дърдавец /Rallus aquaticus/, Зеленоножка /Gallinula chloropus/, Лиска /Fulica atra/, Речен дъждосвирец /Charadrius dubius/, Обикновена калугерица /Vanellus vanellus/, Пчелояд /Merops apiaster/.
Установени са 122 вида птици, от които 28 са вписани в Червената книга на България, а 53 вида са с европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 попадат 5 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 15 и в SPEC3 – 36 вида. Мястото едно от най-важните в страна от значение за Европейския съюз за група от видове, привързани основно към откритите пространства – белия щъркел /Ciconia ciconia/, тръстиковия блатар /Circus aeruginosus/, ливадния блатар /Circus pygargus/, късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/, вечерната ветрушка /Falco vespertinus/, полската бъбрица /Anthus campestris/, късопръста чучулига /Calandrella brachydactyla/, градинска овесарка /Emberiza hortulana/ и др. В Златията се срещат значителни гнездови популации на пчелояда /Merops apiaster/, полската чучулига /Alauda arvensis/ и пъдпъдъка /Coturnix coturnix/. Тук е единственото място в България където през последните години е наблюдавана голямата дропла /Otis tarda/. През зимата в Златията се среща и друг световно застрашен вид – малката белочела гъска /Anser erythropus/, която ползва нивите за хранене заедно с ята на голямата белочела гъска /Anseralbifrons/.

ПРОГРАМА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
ПРОГРАМА ЗА ОВЛАДЯВАНЕ ПОПУЛАЦИЯТА НА БЕЗДОМНИТЕ КУЧЕТА