Община Хайредин - официален сайт

Село Ботево

Село Ботево се намира на 24 км южно от гр.Оряхово и е разположено върху полегат южен склон на левия бряг на р.Бързина. Землището му заема площ от 8876 дка и граничи на изток със с.Липница и Алтимир, на юг – със с.Бързина, на запад – със с.Хайредин и на север – със с.Софрониево. Днешното село Ботево лежи върху културен пласт на антично тракийско селище.

Село Ботево /Бокьово/ е основано върху част от землището на обезлюденото през ХVІІ в. село Проданковица /или Проданковец/. След запустяването на село Проданковец югоизточната част от неговото обширно землище започнали да наричат Бръзенски соват, по името на съседното село Бързина. През 1865 г. турската администрация заселила тук черкези колонисти и новото селище било наречено „Бръзенски черкези” по името на Бръзенския соват. Есента на 1877 г., изплашени от руските освободителни войски, черкезите се изселили от там завинаги. След 1880 г. на същото това място започнали за прииждат заселници от планинските села. Главно от Ботевградско и Врачанско. Първи дошли родът Мачугови и семействата на майсторите Коцо и Христо Станчеви от с.Калугерово, Ботевградско, заедно със семейството на зет им по сестра Йото Томов от с.Чекотин, също Ботевградско. Наскоро след тях тук се заселили следните семейства: от с.Долна Кремена, Врачанско идват Герчовци, Джандарете, Меродийте /те са от долнокременския род Гачовци/, Пашинците /дошъл е Вуко Данкин/, Вълчан Гешовски /от рода Калдърете/, Тошо Георгиев /от рода Диновци/, Цоновци /от рода Лиловци/; от с.Боженица, Ботевградско, идват Лаловци /те са от боженския род Тулумете/; от с.Своде, Ботеградско, са дошли Нитовите. Няколко години поред новоосновното село продължавало да се нарича „Бръзенски черкезе”, но с указ № 161 от 25 юни 1884 г. селото е преименувано на Ботьово. От 1956 г. без административен акт селото е осъвременено на Ботево. Но народа от околните села продължава да го нарича Бокьево или Бокьово.

При изследването на черкезите Бръзенския соват е обхващал около 10 000 дка ниви, ливади и гори, но скоро след Освобождението тази земя е разграбвана от съседните села и останала едва 3 000 дка. С височайши указ от 1894 г. земята е размерена и разчертана и на новозаселниците са раздадени по 30 дка на семейство и по 6 дка на мъжко дете. Училището е открито в 1884 г. с пръв учител Цеко Митов от с.Долна Кремена.