Община Хайредин - официален сайт

Село Манастирище

Село Манастирище се намира на 35 км. югозападно от гр.Оряхово и е разположено на полегата скална тераса до десния бряг на р.Огоста. Землището му се простира на площ от 27 127 дка. Граничи на изток с Бързина и Рогозен, на юг – с Бели брод, на запад – с Михайлово и на север - с Хайредин.

През Римската епоха в района на днешното Манастирище е имало римски вили рустика, които са били притежание на ветерани от римската войска. През време на Първото българска царство в местността Гръбльов дол, южно от Манастирище, е имало голямо раннобългарско селище и некропол. Открити са били погребения, извършени по езически и раннохристиянски обреди.

Произходът на името Манастирище е лесен за обяснение. Това име е произлязло от манастир и – ище. С други думи името на село Манастирище произхожда от място, където е имало стар манастир или оброк /на някои местности със стари оброци населението казва също Манастира/, и нарицателната наставка – ище. Село Манастирище е образувано с днешното си име преди края на ХІV в. През вековете на турското робство селото се местило няколко пъти, което се вижда и от запазените стари гробища в неговия район, а също така и от местните предания. В края на ХVІІІ в. село Манастирище е ограбвано и опожарено от кърджалийски банди и жителите му няколко години се укривали из горите, а няколко родове потърсили спасение във Влашко. След 1800 г. забягналите по горите и родовете от Влашко се върнали на старите си пепелища и възстановили селото. Манастирище е родното място на легендарната Янка Войвода. Отначало тя е била знаменосец на хайдушката дружина, но при едно сражение с турците войводата бил убит и хайдутите избрали нея за войвода. Янка е от стария манастирски род Кановци /Комитете/. Тя е била мургава и стройна девойка и от нищо не се е плашила. Нейната хайдушка дружина е всявала страх у турците по тези места през края на ХVІІІ в. началото на ХІХ в. В дружината й са били Пенчо Рачков от с. Михайлово, Иван от Сърбеница, Георги Попадийски от Вълчедръм, Иван от с.Бистрилица, Петко Оризарски от с.Люта, Цветан Айдутина от с.Разград, Иван от с.Лесковец, Берковско и др. Те са действали между реките Цибър и Огоста и са отмъщавали на всеки, който е притеснявал българите. В едно кръвопролитно сражение с многоброен противник в местността Джаркиното – източно от Вълчедръм, хайдутите били разбити и Янка войвода пада убита. Всяка следваща година тук идвали нейните хайдути да я честват. Направили й паметник и забили зеленото знаме. Каменният паметник на Янка войвода никой не посмял да разруши. Едва през 1937 г. вълчедръмските богати земевладелци Риджалкинци го разрушили. На мястото на Янка за войвода бил избран Пенчо Рачков.

Първото училище в Манастирище е открито в 1867 г. Първият учител е бил Вачо Монов от същото село, който се е учил в Черепишкия манастир. Този благороден човек отива доброволно в сръбско – българската война през 1885 г. и загива на бойното поле. До началото на юни 1872 г. в Манастирище учителства Стоян Ботов от с.Дърманци. След юни 1872 г. в Манастирище е учител Георги Пенов, който е обучавал 15 момчета в едно отделение.

Стари родове в Манастирще са: Банковци /от този род са произлезли Иванчавци, Луканчавци и Нинавци/; Бегачете /Лудбиволовци и Кольовци/, Василкьовци /от тях са Бодилярете, Братанчавци, Великинци, Готавци, Найденовци, Тошкавци, Трифоновци, Цокавци и Шольовци/, Говедарците /Еркинци и Връбановци/, Дилковци, Дилижаковци /от същия род са Пуевци и Липчовци/, Замбовци /от тях са Лиловци, Муцавци, Процепете, Янчовци и Фръкачете/, Макавеавци /от които са Пандурете, Токовци и Тонавци/, Моновци, Пъловци и Радуловци /Ненкавци и Студовци/.

Към 1810 г. са се завърнали от Влашко следните родове: Власете, Кановци /Комитете/, Пенавци, Станкавци, Стояновци и Чергарете.

В село Манастирище има малко родове, преселени от други селища. Към средата на ХІХ в. от с.Липен тук са се заселили Къдриевци, Минковци и Турлаците, от с.Градешница пък са дошли Киркавци, Нашкавци, Манавете, Митовци и Нисторовци, от с.Сумер идват Сумерчавци, Андрейчавци, Вълкавци, Инкавци и Качовци, от с.Галиче – Бердзавци, от с.Громшин – Груевци, от с.Липница – родът Пуповци, а Ракьовченете – от Ракьово село. В края на ХІХ в. от с.Люти дол тук се заселилиНеделкьовци. В говора на Манастирище е запазено „акавото” произношение, което се вижда от родовите имена.