Село Рогозен

Село Рогозен е разположено по средата на Северозападната част на Дунавската хълмиста равнина. Рогозен е ситуирано почти по средата между бившия околийски център Оряхово и настоящия областен център – Враца. На най – малко разстояние от околните градове е Бяла Слатина – на 18 км източно.

Землището на Рогозен граничи със землищата на неговите съседни села: на изток с Алтимирското и Сираковското, на североизток с това на с.Галиче, в югоизточна посока – с Добролевското и Борованското, на запад с Манастирското, Михайловското и Бели – Бродското, на север – със землището на Бързина и Манастирище и на юг с Малорадското. Надморската височина варира от 80 до 170 метра.

Рогозен е почти компактно населено селище с приблизително еднакви дължина и ширина и е разположено на площ 2491 декара.

„Долът” разделя Рогозен на две половини, модерно наречени Саут Енд и Норд Енд /Южен и Северен край/. Те са свързани с мостове. „Долът” води началото си от периферните междуселищни райони на селата Борован, Малорад и Рогозен, минава „Краището”, след това, южно от селото през Джинина падина, завива на север и минава през дворовете на Гиздаците и Стаменовци. По – нататък продължава в посока запад – изток, южно от старото училище „Христо Ботев”, сега детска градина. До училище „Кирил и Методий” /Долното училище/, той е облицован със суха зидария от груб и необработен камък. Ролята на „Долъ” е да канализира и коригира водите от големите проливни дъждове, които макар и рядко, причиняват наводнения и разливи. Втората негова роля е да включи в себе си водите на трите чешми, които се намират на неголяма разстояние една от друга в центъра на селото. Малко преди Циганската чешма той променя посоката на движение и вече като поточе се насочва на северозапад – север, минава под моста на шосето Рогозен – Сираково. „Долът” отделя североизточия квартал на селото. От Данковци до Бърдарете от едната или от двете страни на поточето, площта е заета със зеленчукови култури.

Западната третина на селото се пресича от пътя Враца – Оряхово и Козлодуй. От Рогозен се отклонява шосе за Бяла Слатина, Кнежа, Плевен. Селото има автобусна връзка с Лом, Видин, Хайредин, Оряхово, Бяла Слатина, Враца и София.

На 7-8 км западно от селото тече р.Огоста, а на 8 км източно – р.Скът. В това поречие се простира и землището на Рогозен.

Западно от селото, на около 800 м тече Малорадско - Рогозянската река, известна с местното име Барата. Тя извира на около километър югоизточно от с.Малорад, преминава през средата на селото, навлиза в землището на Рогозен преди местността Колибите.

На около километър и половина североизточно от селото, през землището на Рогозен от изток на запад тече Сираковска бара. При Гачовска дръмка и района на някогашната Кюковска воденица смесва водите си с водите на Малорадско – Рогозянската река и поема посоката на Барата, вече като р.Бързина. Общата дължина на р.Бързина е 37 км, водосборната й площ е 244 кв.км. Тя спада към групата на маловодните реки със снежно-дъждовно подхранване. Бреговете й са обрасли на много места с върби и други дървесни видове.

В землището на с.Рогозен има два язовира. Язовир „Рогозен” е построен и въведен в експлоатация през 1960 г. на Малорадско – Рогозянската река в района на Батлан. Неговата вместимост е 224 00 кубически метра вода, заливна площ 442 000 кв. метра. Капацитетът на язовира за напояване е 1437 дка. Той е примамно място за рибари и любители на водните пейзажи.

Язовир „Край циганската махала” е изграден югоизточно от Махалата, в непосредствена близост до нея, южно от Драганкина могила. Завирява се от водата на селските чешми. Вместимостта му е 157 000 куб. метра вода. Залива площ 60 дка. Напоявал е повече от 700 дка обработваема земя. Пуснат в експлоатация през 1960 г., язовирът е зарибяван многократно с шаран.

В село Рогозен има изградени няколко чешми. Селската чешма е построена в днешния си вид, при кметуването на Славко Торбов през 1935 г., под непосредственото техническо ръководство на Велко Косашки. Тя е изиграла и все още играе съществена роля в бита на рогозяни. Водата изтича от шест сопа /чучура/ с общ дебит около 100 л. в минута.

Геризовската чешма е направена през 1934 г. от Георги Цвятков Геризовски и Стоян Николов Ничовски, с помощта на общината. Като майстор на мемориалния надпис се чете името на Б.Ботев. Дебитът на чешмата е около 36 л. в мин. Водата изтича от централния корпус чрез два чучура. Съществува мнението в селото, че водата на тази чешма е най – добра.

В групата на селските чешми се числи и Циганската, която е в близост до двора на Петър Дуцов. В качеството си на бивши кметове на селото, семейство Дуцови имат определена заслуга за подобряване на външния вид на тази чешма, която за съжаление е с незначителен дебит и несъществуващо значение за водоснабдяването на селото.

С изобилното си количество на водата си се характеризира чешмата на Селището. Този водоизточник е играл значителна роля в живота на всички поселници, включително и на онези, живели в минали исторически времена. С цел да се използува водата на водоизточника за нуждите на бившия свинеугоителен комплекс, старата чешма е била разрушена. Сега е възстановена, по подобие на корпуса на селската чешма от Христо Въльовски. Но като всяко подражание, сегашният корпус на чешмата на Селището е по – малко внушителен от корпуса на Селската чешма. Важното в случая е, че чешмата пак съществува и нейната освежаваща вода е пак в услуга на хората. При сравнително добро водохващане, водата се излива в коритото от 11 чучура с приблизително общ дебит над 100 литра в минута.

Друга забележителна чешма в землището е тази на Турски кладенец. През тридесетте години на 20-ти век е изградена във вида, в който съществува сега от представители на фамилиите Кюковци и Духльовци. Недалеч от чешмата е съществувал оброк, при който на Спасовден е извършвана служба от стария свещеник Илия Дамянов с курбан /жертвоприношение/. Агнето или овенът са осигурявани от посочени фамилии. На службата са присъствали значителен брой хора от селото.

Съществувала някога и задоволявала нуждите на значителна част от жителите на селото, чешмата на Върба пак съществува, но вече почти безжизнена, заблатена, обрасла с папур и други водолюбиви растения. До нея няма вече отъпкана пътека. Пред нея теренът е блатив и недостъпен. Тя е залята от водите на язовир Рогозен.

В Рогозен са съществували и продължават да съществуват значителен брой кладенци. Тяхната дълбочина варира от 6 до около 30 и повече метра.

Произходът на името на селото Рогозен идва от ролята, която е изпълнявало древното селище. Според автора на тази хипотеза рого – това е мястото за заклеване на войниците. Рогус – означава клада, гроб. Наставката „ен” е със значение „ето тук”. Морфемата променя само втората си буква „о” в „е”. Рого, рогице се превръща в Региус – в царски дворец, царска резиденция, царска палатка в лагер, двор, царска фамилия. На говоримия римски език Рогиа означава канал за напояване на растителни култури, а рагго – клада, аутодафе /публично изгаряне/. Наставката „зен” означава падина, кош, люлка.

Според автора на хипотезата, тук са провеждани военни празненства пред големи клади в присъствие на царя. Жреци са заклевали войниците. Царската палатка /шатра/ се е намирала в средата на военния лагер. Тук са присъствали личната царска гвардия и царедворците. При такива тържества съдовете са ползвани от царя, жреците и царедворците. В една от тези шатри, в съседство с жреците, може би е било скрито, намереното в Рогозен съкровище. Неочаквано нападение вероятно е прекъснало тържеството. Но именно селището, в което редовно са се провеждали кладите на войниците, се е казвало Рогозен – обединяващо всички значения на горепосочената антична топонимия. Тази хипотеза се появява малко след откриването на съкровището в селото и трудно би могла да се приеме за меродавна.

През 1943 г. археологът Васил Миков, роден в Бяла Слатина, стига до заключението, че това е местно селищно название, което произлиза от старобългарското „рогоз”, което е идентично с шавар, папур, тръстика.
В 1960 г. Константин Попов, професор по български език в СДУ, като приема тезата на Васил Миков, потвърждава, че селото носи името си от старобългарското „рогоз” – папур, тръстика, като се има предвид местоположението му и изобилната вода, която е създавала блатливи и мочурливи места с тръстика. Името е старо и трябва да се свърже с първоначалната форма Рогозно, а не с Рогозна, както е у Каниц. Вероятно, когато Каниц е минал през землището на Рогоз, е чул името от турци, които са наричали селото Рагузна, а не и с Рогозче, както гласи местната легенда, според която по тези места имало непроходими гори в миналото, много дивеч и рогачи. Подобни имена /Рогоз/ се намират на много места у древните славяни.

Според Намерански името тръгва от жителската форма „рогозяно” със значение жители, обитаващи местността Рогоз. Названието на хора, които плетат рогозки е „рогозари”, а не рогозяне. Постепенно жителското название става селищно – рогозяне, после се скъсява на рогозян /името на тази първа форма отразява турския запис Рагузна, от 1666 г., а след като ударението му се премества на първата сричка, започва да се изговаря като Рогозен.
Старият изговор Рогозяне се пази в производните рогозянин, рогозян, рогозяне, рогозянски. Тази етимология би могла да се счита за най – достоверна.